Татяна Буруджиева в ПИК и "Ретро": Разбитата опозиция – гарант за комфорта на правителството
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Формално всичко трябва да ни е наред – имаме парламент, който заседава, имаме правителство, което назначава, имаме опозиция, която се бие. Но за да може формалността да се превърне в реалност, от която гражданите да имат полза, са необходими неща, които нямаме.
Народното събрание е институция, която е създадена, за да може партиите и политиците да дебатират и в резултат от тези дебати да вземат политически решения. Когато в Народното събрание има мнозинство, което е избрало правителство, опозицията има специфична и крайно важна функция. Това не е функцията: има ме, вижте ме, силен съм, мога да те набия. Опозицията е призвана да предлага политически решения. По-добри, по-справедливи, по-ефективни от решенията, които предлага правителството. И подлагайки ги на дебат, да убеди гражданите, че от нея има по-голяма полза, отколкото от мнозинството.
Какво наблюдаваме в българския парламент? Връщане във времената от края на XIX век, когато е било забранено на народните представители да влизат в сградата на парламента дори с чадъри, защото, вместо да дебатират, те са се биели с подръчни средства. В първата четвърт на XXI век нашите народни представители показват не само че нищо ново не е донесла за тях модернизацията на света. Те доказват, че дори не могат „качествено“ да се сбият. За умението да дебатират въобще няма смисъл да говорим, защото за мнозина от тях използването на речта като средство за изразяване е трудност. Какво остава за използване на речта като средство да убедиш другия да приеме позицията ти и да работите заедно по решаването на даден проблем.
В тази ситуация не можем да очакваме нищо полезно за нас, гражданите. Първо, защото липсата на опозиция на мнозинството по решаващи за обществото проблеми не помага на самото мнозинство да се замисли и да вземе най-доброто решение. Вероятността то да гласува онези решения, до които е стигнало в преговорите между коалиционните партньори, без да се съобразява с предложените варианти и поправки от страна на опозицията, нараства. Второ, липсата на аргументиран дебат при вземане на политическите решения не само не гарантира тяхната ефективност. Тази липса изключва сериозна част от гражданите от процеса на вземане на решения.
Естествено, в подобни ситуации главното е кой ще е виновен за всяка грешка или несполука в управлението. Всъщност вкарани сме точно в този спектакъл – обвинения в реални или измислени действия, лепене на етикети, нажежаване на страсти – всичко това с доказана вредност за успешното функциониране не само на институцията Народно събрание, но и на самото управление. В резултат важният въпрос „какво правят управляващите“ е подменен с въпроси от типа кого ще назначат на този или онзи пост, искат или не искат да направят нещо си, както и от готови утвърждения – само ние можем, те ще се провалят. Разделението „ние – те“ се задълбочава, превръщането на заседанията с индивидуални препирни става практика, а в това време мнозинството си действа по своята програма и опозицията затъва в битки помежду си.
Няма как да не установим, че ситуацията с мнозинството и опозицията в парламента пряко се отразява на ситуацията в правителството. Докато от решенията единствено и само на участващите в мнозинството зависи колко време ще управляват, става все по-невъзможно да се очаква разпадане на управлението и нови предсрочни избори. Защото последните 3 години би трябвало да са довели политиците поне до един сигурен извод – който сам бламира и взриви управлението, плаща електоралната цена. Така стана с ИТН, така стана и с ПП-ДБ. Съмнявам се, че в близките месеци това ще стане за трети път.
ГЕРБ, след като успяха най-после да се върнат във властта, нямат интерес от напускането ѝ, преди да са показали резултати. Още повече преди тези резултати да са потвърдили изборната им теза, че само те могат да управляват успешно страната. Така на практика едното слабо звено в управляващата коалиция – ГЕРБ, може да се откаже от управлението само с аргумента – отказваме да ни извиват ръцете. И останалите партньори знаят, че това може да се случи, ако и когато прекалят в исканията си. Няколко предсрочни избори дължим именно на отказа на ГЕРБ да продължи да отстъпва власт.
Следователно въпросът е дали останалите три партии, които формират парламентарното мнозинство, ще се откажат да се съобразят с „червената линия“, прокарана от ГЕРБ по отношение на власт, но не на цената на електоралната власт? Засега е трудно да се видят такива симптоми.
БСП успя да проведе конгрес, който трудно, но избра онова ръководство, което реално участва във формиране на политиките и решенията за действията на правителството. Изглеждаше, че балотажът на двамата съперници не е сериозен, защото и двамата са привърженици на участието на БСП в правителството. Но всъщност ставаше въпрос дали досегашните водещи фигури в Съвета на управляващата коалиция ще продължат да работят с досегашния председател, т. е. по досегашния начин и в досегашната посока, или щеше да е необходимо да се правят промени. Окончателният отговор на стабилността на БСП като партньор в коалицията ще може да се даде, след като видим състава на Изпълнителното бюро и разпределението на ключово важни функции в него. Но конгресните решения показаха, че БСП не е слабо звено в управлението. Доколко активът и симпатизантите на БСП ще подкрепят правителството оттук насетне, ще зависи от новото ръководство. А то няма интерес да разваля правителство, което му гарантира шанса да се наложи не като временно, а поне като преходно.
ИТН е трудно да бъде анализирана като типичен политически субект. Представителите на тази партия в парламента са най-силно изкушени да действат като опозиция, която сама създава и е главен герой в своите спектакли. Но за тях и техните хора в изпълнителната власт това е уникална възможност да покажат, че могат да бъдат политици или поне – управленци. И този шанс те не могат да си позволят да пропуснат, защото той е личен. Всеки един от тях продължава да се изживява много повече персонално, отколкото партийно. Провалът във властта ще е личностен провал. В този смисъл рискът те да предизвикат падане на правителството засега е минимален, защото личният мотив често е по-силен мотиватор за успех от партийния. Още повече когато говорим за партия, в която липсва перспектива за партийно развитие.
Вторият най-рисков елемент в мнозинството след ГЕРБ е партията на хората на Доган. Защото за тях подкрепата за правителство се разглежда като основен фактор за оцеляване на избирателното им тяло, застрашено от мощната активност на лидера на другата част на ДПС. Но това са политици с огромен както парламентарен, така и управленски опит. Те не могат да не разбират, че инструментите на властта, до които могат да стигнат, не са неограничени. Както би трябвало да разбират, че повече постове, например областни управители, трудно могат да им решат проблема с кметовете. Онова, което може да им даде властта, е закрила от директен натиск към техните хора по места. Но не може да привлича хора. Отказът им да подкрепят правителството на практика няма да им донесе повече влияние сред собствените им избиратели, докато подкрепата на правителството поне не им вреди. Така че те ще искат много, но най-вероятно и ще отстъпват, ако не срещнат подкрепа на исканията си.
Защо не говорим за опозицията? Първо, защото тя е разбита, второ – защото отделните партии в нея са по-силни врагове помежду си, отколкото с мнозинството. Тази несекваща битка между тях е основен фактор не просто за комфорта и спокойствието на правителството. Тя е гаранция за възможността по всяко гласуване, с което някой от мнозинството не е съгласен, да се постигне успех при гласуването. И в ситуация, в която никой от мнозинството не е заинтересуван да провали управлението и да предизвика предсрочни избори, най-вероятният сценарий е като в старата поговорка: „Кучетата си лаят, керванът си върви“. Поговорка, в която има огромна народна мъдрост, но нито капка полза за гражданското общество. Което поради немощта на опозицията и поради ангажиране на мнозинството с поддържане на собствените си баланси ни изтиква и нас, гражданите, извън кервана.
